Храната, природата, Ин и Ян в традиционната китайска медицина - Китайска традиционна медицина - Публикаци хранителни добавки - Билкови продукти
Sunday, 2016-12-04, 9:27 PMНачало | Registration | Вход

Shopping Cart

Вашата количка е празна

Чат

Статистика


Онлайн общо: 1
Гости: 1
Регистрирани: 0

Форма за вход

Търсене

BGtop
Публикаци хранителни добавки
Главно » Статии традициона китайска медицина » Китайска традиционна медицина

Храната, природата, Ин и Ян в традиционната китайска медицина
Храната, природата, Ин и Ян в традиционната китайска медицина
Китайците отдават сериозно значение  на връзката природа – човек. Пример за това е системата от природосъобразни грижи за здравето, която при диагностициране и лечение на дадено заболяване винаги взима под внимание природните условия, оказващи пряко влияние върху хората. Ето защо само дрехите се променят през различните сезони и климатични условия, а и хранителният режим и упражненията също се приспособяват към тях. Когато е студено, менюто според традиционната китайска медицина включва повече джинджифил, чесън, пипер и  други храни, които се характеризират с ян и противодействат на влагата и студа
За разлика от тях, „охлаждащите" храни, които по природа са ин, като диня, круши и луфа, присъстват в хранителния режим на китайците през лятото. По същата причина традиционната китайска медицина препоръчва овлажняващите ин храни за места със сух климат и висока надморска височина - като Тибет, а изсушавашите ян храни се препоръчват за живеещите в места с висока влажност и много дъждове.
Най-важното основание според традиционната китайска медицина е фактът, че ако искат чувствителният човешки организъм да функционира правилно, хората трябва да допринесат за това, като се съобразят с природните закони. За нещастие човек е склонен да преследва упорито своите цели и да не отстъпва от глупавия си начин на живот. Като се намесва и възпрепятства протичането на процесите в природата и се противопоставя на нейния ритъм, той нарушава космическия порядък, уврежда сложния механизъм на микро- и макрокосмоса и така предизвиква при¬родните бедствия и здравословните проблеми. Все по-често сполетяващите ни наводнения, киселинни дъждове, засиленото ултравиолетово лъчение на слънцето и широкото разпространение на дегенеративни болести сред хората в наши дни са убедителни доказателства за изложения по-горе принцип.
Според китайците всички социални и телесни недъзи се предизвикват от твърдоглавието и упорството на хората. Ако човечеството живееше в хармония с околната среда простичко и естествено, без амбиция и агрссивност, светът би се радвал на спонтанното възникване на топло другарско чувство, а хората - на здрав, щастлив и дълъг живот.
Фактът, че в сърцевината на китайската култура са залегнали неотклонната вяра в единството между човека и собствената му среда и преклонениечо пред природата, придава на тази култура и на нейната система за природолечение цвят и  великолепие и изпълва многопластовите й наблюдения със свежест и пълнокръвие, които са присъщи на много малко други култури и лечебни системи в света. Той маркира и една от най-важните разлики между китайския начин на мислене и този на Запада. Огромната самота, която американците изпитват, се дължи най-вече на недоверието към природата, характерно за тази култура. Хората па Запад смятат, че природата съществува, за да бъде експлоатирана и използвана. Според китайците обаче природата е нещо, с което трябва да действаме съвместно и на което трябва да подражаваме. Човешкото същество се възприема като неделима част от природата, влияещо й и обект на влияние от нейна страна. Затова онези човешки действия, които вредят на природата, рано или късно ще се обърнат срещу самите нас. Причините и следствията от съвременното замърсяване на въздуха и глобалното затопляне са силни аргументи в полза на това твърдение.
По традиция древните китайци смятали човешкото тяло за отражение на света на природата. Интересен е фактът, че те ни само мислели, но и обсъждали човешкото здраве посредством свързани с природата образи. Енергийните потоци и телесните течности се описват като канали и реки, морета и водни хранилища. Според традиционната китайска медицина например една диагноза трябва да описва тялото посредством понятия, като вятьр, топлина, суша, студ и т.н. След като човешките същества са микрокосмични модели на вселената, която, на свой ред, е резултат от взаимодействието между ин и ян, значи и човешкото същество е свързано с първичните сили ин и ян.
В контекста на макрокосмоса, при първоначалнто  разделяне на ин и ян, ян се издигнал нагоре и образувал небето, понеже бил лек. Поради тежестта си ин се спуснал надолу и образувал земята.
Точно както функционират във вселената що се отнася до здравето, съвсем ясно е, че деликатното биохимически равновесие, което китайците наричат равновесие между ин и ян в тялото, може да бъде нарушено от редица фактори, като режима на хранене, атмосферни условия, стареенето, потиснатостта, болестите, генетиката, токсините и др. Човешкото съществуване също отговаря на делението на вселената: главата е небето, очите са слънцето и луната,  а всяка част от тялото, съответстваща „на структурата на вселената, има дух Горната част на тялото съдържа небесните духове ян долната - зем¬ните духове ин. Освен това в телата ни има сърце, далак, бъбреци, черен дроб и бели дробове, всеки от които отговаря на един от петте елемента; огън, земя, вода, дьрво и метал.
Древните китайци описали и компонентите в хранителния режим от гледна точка на равновесието между ин и ян . В своя труд Основни принципи на храненето и пиенето  известният китайски лечител Дзя Мин излага концепцията си по следния начин: „Храната и напитките се използват, за да подхранват живота. Но ако някой не знае, че природата на храните може да ги противопоставя една на друга и ги приема едновременно, равновесието на вътрешните органи ще бъде нарушено и резултатът ще бъде катастрофален. Затова когато поддържаме живота си с храни и напитки, трябва много внимателно да избягваме подобни опасни комбинации
От гледна точка на структурата на човешкото тяло и традиционната китайска медицина, ин се отнася до тъканта на органите, а ян - до тяхната дейност. Когато ин е в недостиг, органът не разполага с достатъчно суровина, за да действа. И обратно, когато ян е в недостиг, органът не функционира здравословно, както би трябвало. Например недостиг на ин в хормоните на щитовидната жлеза в крайна сметка ще доведе до недостиг на ян в този орган, тъй като функцията му ще бъде нарушена от липсата на хормони. По подобен начин неправилното функциониране на щитовидната жлеза - симптом за недостиг на ян, ще причини недостиг на ин поради намаляване производството на хормони.
Ето как тези две универсални противоположности са свързани помежду си в един непрекъснат цикъл на взаимодействие и взаимност. процесът продължава неспирно.
Category: Китайска традиционна медицина | Added by: kisok (2014-05-22) | Автор: Иванова
Views: 327 | Tags: сяо яо, жлъчка, Ци, традиционна китайска медицина, шеншитонг, бъбреци, храносмилане, черен дроб, лю вей, налемарин | Rating: 0.0/0
Общо коментари: 0
Само регистрирани потребители могат да оставят коментари.
[ Регистрация | Вход ]
Copyright MyCorp © 2016 | Free web hostinguCoz